Снимка: Стоян Бешков
Снимка: Стоян Бешков
| Царство | Animalia |
|---|---|
| Тип | Arthropoda |
| Клас | Insecta |
| Разред | Lepidoptera |
| Семейство | Erebidae |
| Род | Euplagia |
Жизненият цикъл на вида е обвързан с местообитанията му – крайречни гори и водолюбиви съобщества от високи треви по техните брегове. В цяла Европа реките и техните брегове са подложени на редица антропогенни промени – корекции на коритата и андигиране. Това е свързано с отстраняване на растителността или създаване на условия, неблагоприятни за нея, което води до ограничаване на местообитанията на вида и до влошаване на неговото природозащитно състояние. У нас много крайречни територии са повлияни, речните корита са изправени и в резултат на това – канализирани и вкопани. Въпреки това крайречните гори и водолюбиви тревни съобщества се срещат в повече от сто НАТУРА 2000 зони. Опазването им е от ключово значение не само за този вид пеперуда. Реките и крайречните местообитания предоставят разнообразни и ценни екосистемни услуги за човека – от питейна вода до красива гледка.
Тигровата пеперуда се разпознава по предните си крила, които са черни с бели ивици, две от ивиците образуват буквата V. Задните крила са пурпурни с четири черни точки, две от които образуват по-голямо петно. Антените са нишковидни и при двата пола. Коремчето е оранжево-червено, по средата му има ивица от черни точки. Дорзално на гърдите има широка черна ивица в средата, която е обградена с по една широка линия от двете страни. С разперени крила са 50-62 mm широки.
Тигровата пеперуда e разпространена в Югозападна Азия и Европа, като по-голямата част от популацията ѝ е на Балканския полуостров. В Европа, извън Балканския полуостров, видът е изключително рядък и разпространението му извън балканските страни е резултат от миграцията му. В резултат на това, балканските страни-членки на ЕС, в частност България, Гърция и Хърватия са отговорни за опазването на почти цялата европейска популация на вида. Тигровата пеперуда в България е широко разпространен вид, обитаващ сенчести и влажни широколистни гори и речни долини с леска. През август, освен в типичните си местообитания, извършва миграции и може да бъде установена в нетипични за нея местообитания – планински ливади до 1900 m н.в., иглолистни гори, сухи тревни местообитания, сипеи и др. Тъй като временните местообитания и миграционните коридори са от значение за вида, те подлежат на опазване. По този начин тигровата пеперуда може да има функцията на “umbrella species“ и благодарения на нея да бъдат опазени и други видове и местообитания.
Тигровата пеперуда е сезонно миграционен вид, активна от юни до септември, като в България мигрира до високите части на планините. Пеперудата има едно поколение годишно, през брачния период мъжките отделят химични вещества, чрез които общуват с женските. Това се осъществява от сложни жлезисти структури, които се издуват и се изхвърлят извън коремчето. Гъсениците зимуват след третото линеене (събличане на кожата) и напролет вече са възрастни гъсеници. Те са окосмени, черни със светла гръбна ивица и кичури от рижави косми.
Видът лети и се храни през деня. Новоизлюпените ларви се хранят с тревисти растения като глухарче (Taraxacum), коприва (Urtica) и мъртва коприва (Lamium). След зимуването, напролет ларвите вече се хранят с орлов нокът (Lonicera), малина (Rubusidaeus) и леска (Corylus).
Трудно може да се обърка с друг вид, прилича си с Callimorpha dominula, но при нея предните крила не са с линии, а с бели петна.
Основните заплахи за вида са използването на биоциди и хормони в земеделието и горското стопанство. Промяната на растителния състав на видовете (сукцесия), пожарите и разрушаването на крайречните гори водят до намаляване на подходящите за вида местообитания. Урбанизирането, жилищното и търговското развитие също упражняват натиск върху популациите на тигровата пеперуда.
Директива на Съвета №92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
Закон за биологичното разнообразие