План за действие за опазване на тигрова пеперуда в България за периода 2022-2031 г.

Снимка: Стоян Бешков

Проектът е по приоритетна ос „НАТУРА 2000 и биоразнообразие“, процедура „Изготвяне/актуализиране на планове за действие за видове“, финансиран от оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” (ОПОС 2014 – 2020 г.), съфинансиран от Европейския фонд за регионално развитие. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 299 998.98 лв., от които 15% (44 999.85 лв.) национално и 85% (254 999.13 лв.) европейско съфинансиране. Проектът включва изготвяне на план за действие за опазване на популациите на тигрова пеперуда (Euplagia quadripunctaria).
Проект № BG16M1OP002-3.020-0054 „Разработване на план за действие за опазване на популациите на Тигрова пеперуда (Euplagia quadripunctaria) за периода 2019 – 2028 г.“

Дейности по проекта

Изготвяне и съгласуване на задание за разработване на План за действие за опазване на популациите на тигрова пеперуда (Euplagia quadripunctaria) за периода 2019–2028 г.
Изготвяне на План за действие за опазване на популациите на тигрова пеперуда (Euplagia quadripunctaria)
Организиране и провеждане на обществени обсъждания
Организация и управление, мерки за информация и комуникация и подготовка на документация за възлагане на обществени поръчки

Тигрова пеперуда

Euplagia (=Callimorpha) quadripunctaria (Poda, 1761)

Царство	Animalia
Тип	Arthropoda
Клас	Insecta
Разред	Lepidoptera
Семейство	Erebidae
Род	Euplagia

Жизненият цикъл на вида е обвързан с местообитанията му – крайречни гори и водолюбиви съобщества от високи треви по техните брегове. В цяла Европа реките и техните брегове са подложени на редица антропогенни промени – корекции на коритата и андигиране. Това е свързано с отстраняване на растителността или създаване на условия, неблагоприятни за нея, което води до ограничаване на местообитанията на вида и до влошаване на неговото природозащитно състояние. У нас много крайречни територии са повлияни, речните корита са изправени и в резултат на това – канализирани и вкопани. Въпреки това крайречните гори и водолюбиви тревни съобщества се срещат в повече от сто НАТУРА 2000 зони. Опазването им е от ключово значение не само за този вид пеперуда. Реките и крайречните местообитания предоставят разнообразни и ценни екосистемни услуги за човека – от питейна вода до красива гледка.

Описание на вида

Тигровата пеперуда се разпознава по предните си крила, които са черни с бели ивици, две от ивиците образуват буквата V. Задните крила са пурпурни с четири черни точки, две от които образуват по-голямо петно. Антените са нишковидни и при двата пола. Коремчето е оранжево-червено, по средата му има ивица от черни точки. Дорзално на гърдите има широка черна ивица в средата, която е обградена с по една широка линия от двете страни. С разперени крила са 50-62 mm широки.

Разпространение и местообитания

Тигровата пеперуда e разпространена в Югозападна Азия и Европа, като по-голямата част от популацията ѝ е на Балканския полуостров. В Европа, извън Балканския полуостров, видът е изключително рядък и разпространението му извън балканските страни е резултат от миграцията му. В резултат на това, балканските страни-членки на ЕС, в частност България, Гърция и Хърватия са отговорни за опазването на почти цялата европейска популация на вида. Тигровата пеперуда в България е широко разпространен вид, обитаващ сенчести и влажни широколистни гори и речни долини с леска. През август, освен в типичните си местообитания, извършва миграции и може да бъде установена в нетипични за нея местообитания – планински ливади до 1900 m н.в., иглолистни гори, сухи тревни местообитания, сипеи и др. Тъй като временните местообитания и миграционните коридори са от значение за вида, те подлежат на опазване. По този начин тигровата пеперуда може да има функцията на “umbrella species“ и благодарения на нея да бъдат опазени и други видове и местообитания.

Активност, размножаване и хранене

Тигровата пеперуда е сезонно миграционен вид, активна от юни до септември, като в България мигрира до високите части на планините. Пеперудата има едно поколение годишно, през брачния период мъжките отделят химични вещества, чрез които общуват с женските. Това се осъществява от сложни жлезисти структури, които се издуват и се изхвърлят извън коремчето. Гъсениците зимуват след третото линеене (събличане на кожата) и напролет вече са възрастни гъсеници. Те са окосмени, черни със светла гръбна ивица и кичури от рижави косми.

Видът лети и се храни през деня. Новоизлюпените ларви се хранят с тревисти растения като глухарче (Taraxacum), коприва (Urtica) и мъртва коприва (Lamium). След зимуването, напролет ларвите вече се хранят с орлов нокът (Lonicera), малина (Rubusidaeus) и леска (Corylus).

Подобни видове

Трудно може да се обърка с друг вид, прилича си с Callimorpha dominula, но при нея предните крила не са с линии, а с бели петна.

Заплахи

Основните заплахи за вида са използването на биоциди и хормони в земеделието и горското стопанство. Промяната на растителния състав на видовете (сукцесия), пожарите и разрушаването на крайречните гори водят до намаляване на подходящите за вида местообитания. Урбанизирането, жилищното и търговското развитие също упражняват натиск върху популациите на тигровата пеперуда.